Джейн Бъркин и Серж Генсбур: Бохемска симфония
Докато си пускаме за следващ Je t'aime… Mon non plus, песента, изпълнена от Джейн Бъркин и Серж Генсбур, само че написана за Бриджит Бардо, се пренасяме на парижкия бул. " Сен Жермен ", някъде през 70-те, когато една от най-обичаните двойки (и тогава, и днес) се надпреварва с любовта с цялото си бохемско равнодушие . Харесват я двамата тази игра. Джейн, " дребната англичанка ", която ще се трансформира в фаворитка на французите, и Серж, грубоватият, само че надарен евреин, за който Париж се трансформира в дом. Харесват я тази обич. Любов, която не трае три години, само че не трае и повече от 13.
Но когато я има, тя е горчива като следващата чаша алкохол, която си сипва Генсбур, ефирна като дима от преди малко запалената му цигара и суетна като високомерието, което излъчва на първата им среща.
Тя може би е единственото банално нещо в тяхната история, тъй като се случва на снимачната площадка. Филмът е Slogan, а Джейн идва в Града на любовта, събираща частите от разрушеното си сърце след раздялата със брачна половинка си Джон Бари, носеща на ръце невръстната им щерка Кейт и незнаеща нито дума на френски. Когато вижда Серж, който към този момент има зад тила си два несполучливи брака и дузина случки, последната от които с Бриджит Бардо, е ужасена от типа му и арогантността, която излъчва. „ Той е ужасяващ “, споделя тя на брат си Андрю, който след това ще се трансформира в най-близкия до двойката човек. Да, сигурно не е било обич от пръв взор.
Тя се промъква в първата им вечер дружно, в която Джейн осъзнава, че арогантността му в действителност е прикрита свенливост. Танцуват, разхождат се и имат цялостен един Париж в краката си, с цел да се влюбят. Най-после. И макар че вечерта им приключва в неговата хотелска стая със свличащия се върху леглото Генсбур, който е много пийнал, за Бъркин тя остава като една от най-романтичните й срещи. Така стартира тази връзка, която е всичко друго, само че не и скучна. Обилно полята с алкохол, белязана от кавги, само че и от толкоз доста обич. Любов, която и до през днешния ден свети в очите на щерка им – известната актриса Шарлот Генсбур.
Има още...
Но когато я има, тя е горчива като следващата чаша алкохол, която си сипва Генсбур, ефирна като дима от преди малко запалената му цигара и суетна като високомерието, което излъчва на първата им среща.
Тя може би е единственото банално нещо в тяхната история, тъй като се случва на снимачната площадка. Филмът е Slogan, а Джейн идва в Града на любовта, събираща частите от разрушеното си сърце след раздялата със брачна половинка си Джон Бари, носеща на ръце невръстната им щерка Кейт и незнаеща нито дума на френски. Когато вижда Серж, който към този момент има зад тила си два несполучливи брака и дузина случки, последната от които с Бриджит Бардо, е ужасена от типа му и арогантността, която излъчва. „ Той е ужасяващ “, споделя тя на брат си Андрю, който след това ще се трансформира в най-близкия до двойката човек. Да, сигурно не е било обич от пръв взор.
Тя се промъква в първата им вечер дружно, в която Джейн осъзнава, че арогантността му в действителност е прикрита свенливост. Танцуват, разхождат се и имат цялостен един Париж в краката си, с цел да се влюбят. Най-после. И макар че вечерта им приключва в неговата хотелска стая със свличащия се върху леглото Генсбур, който е много пийнал, за Бъркин тя остава като една от най-романтичните й срещи. Така стартира тази връзка, която е всичко друго, само че не и скучна. Обилно полята с алкохол, белязана от кавги, само че и от толкоз доста обич. Любов, която и до през днешния ден свети в очите на щерка им – известната актриса Шарлот Генсбур.
Има още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ